Предразсъдъци, насадени в детството, които пречат на секса

„Внимавай с кого излизаш – всички мъже искат само едно единствено нещо от жените!“ Да ви звучи познато от тийн годините? Значи и вие сте сред всички онези, с които родителите им не са съумявали да разговаряли адекватно за секса.

Секс! Тази тема е табу в много семейства не само преди десетилетия, но и днес. И не са изключение сцените, при които мама и/или тате поклащат осъдително глави, докато по телевизията дават филм с интимни сцени или разглеждате албум с картини на Рубенс, чиито платна са заети почти изцяло от пищни женски голи тела.

Свикнали сме винаги да има недомлъвки и изрази, пълни с предразсъдъци, когато сме разговаряли с родителите ни за сексуалния живот в детството. Само че си носим този „багаж“ и като възрастни, когато си легнем с партньора. Кога родителските постулати пречат на най-интимното удоволствие?

„Затвори очи и мисли за Англия“

Приписват тези думи на британската кралица Виктория, която напътствала с тях дъщеря си преди първата ѝ брачна нощ  - да не се съсредоточава върху своите чувства. Не е важно дали действително тя е казала това, защото и съвременното възпитание страда от подобни нагласи.

Обичате партньора си, обичате секса с него, вярвате му и ви се иска да пробвате нещо повече и по-различно в леглото

Фантазиите ви обаче често си остават само фантазии, защото ви се струва, че той няма да ви разбере. Чудите се дали въобще трябва да му казвате - надявате се, че ще се досети сам какво точно искате да направи. Но той не се досеща, сюблимният момент отминава, сексът си върви по обичайния сценарий.

Не ви задушава силната ръка на партньора, а чувство на съжаление и нерешителност. Чувствате скованост в секса, не можете да се отпуснете, през цялото време мислите какво ще се хареса на мъжа до вас, а чак после мислите за своите чувства и желания. Трудно ви е да подемате тази тема, защото е прекалено интимна и „за нея не е прието да се говори“.

Това ваши мисли ли са, или някъде отдалеч чувате маминия глас да изрича: „Не е удобно да се говори за секс“?

В подсъзнанието ви е останало, че сексът е някаква развратна необходимост на човечеството, от която трябва да се срамуваме, за то правим тихо, под одеялото, бързо и без много много приказки.

Какво да правите? Бръкнете дълбоко в детските си спомени и ако установите, че всичко дотук дължите на родителското мнение за секса, опитайте да се разграничите своето мнение.

Трябва ли да казваме, че сексът е един от най-ярките цветове, които обагрят живота и да говорите за него с човека, когото прегръщате, не е срамно, а нужно?! Избройте своите желания, може би партньорът ви също има свой списък с копнежи, които не се решава да ви разкрие.

Всички удовлетворени жени си приличат, всяка неудовлетворента жена е неудовлетворена по своему

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“ – с тези думи започва романът „Ана Каренина“ на великия руски писател Лев Толстой, но тази крилата фраза може да се адаптира и за сексуалния живот.

Случват се всякакви неща, например: стараете се да доставите максимум удоволствие и на себе си, и на партньора; пиете противозачатъчни, за да не прекъсва той любовния акт и да се наруши неговото удовлетворение във върховния момент; или пък издирвате „новини“ от света на секса и насладите, предлагайте му лично да ги изпитате.

Но целият ентусиазъм идва преди всичко от вас, а той се измъква от леглото с извинения за напрежение, умора, заплаха от ядрена война… Налага ви се буквално да извличате секс от своя мъж.

Последствията: чувство за вина, което изпитвате от това, че може би не го удовлетворявате и всичките ви опити предизвикват отегчение, сарказъм или вяло отчитане на любовните задължения. Всичко това ви комплексира.

Какво да правите? Погледнете трезво и отстрани на ситуацията: каква е причината да стигнете до положение, в което той се дистанцира от вашата активност, и му е достатъчен бърз секс от време на време в позната, удобна обстановка и поза?

Дали причината е в това, че горещите чувства помежду ви са угаснали, а с тях и влечението и въобще имало ли го е? Честният отговор е този, който ви трябва.

Често в момичешкото съзнание е вкоренено, че мъжът е ключова фигура в живота и трябва да бъде приласкаван, да му се угажда непрестанно и винаги жената да поема инициативи. Това, вместо да го вълнува, предизвиква раздразнение у него. Спомнете си обаче как се е държала майка ви с баща ви?

Дали този модел на поведение, който сте възприели, не е наследен и пренесен в леглото?

Какво да правите? Може би трябва са спрете, да насочите вниманието си към други неща и поне временно да поставите себе си в центъра на своя живот, а не партньорството си. Използвайте метода на пръчката и моркова и се опитайте да се контролирате, вместо да подслаждате живота му до вгорчаване.

Кой е автор на фетишите ни

Травмите и комплексите от детството, свързани със сексуалните предпочитания и фетиши в леглото, действат пряко, например, ако в дома ви като малки е царял диктаторски режим, вие сте се подчинявали изцяло на волята на родителите си и сте потискали своята.

Тук има два варианта – или когато пораснете избирате да се подчинявате, вместо да се чувствате некомфортно, защото сте свикнали с подчинението, или под въздействие на силното си желание избухвате и се превръщате в доминиращата половинка.

Родителите ви са ви пазили от всичко, което може да ви застраши: „Момчетата искат само и единствено секс/стой си вкъщи/не ходи на дискотека/след училище – право у дома“…

След дълголетна изолация често „домашните момичета“ откриват света разюздано и това откривателство се изразява в неудържима смяна на партньорите, безразборен секс и нежелание да забременеят. Такива са понякога последствията от предпазването на любимото дете от превратностите на света.

Какво да правите? Спомнете си онези моменти от детството, които са породили комплексите ви. Понякога човек не помни събития от далечното минало, де се складират някъде в съзнанието, за да тровят живота в последствие. Ако е така, поработете над тях – простете обидите, дистанцирайте се от последствията на възпитанието, които ви влияят и до днес. Може би има смисъл да се обърнете към психолог.

Тягостните усещания от първата любов

Житейският опит сочи, че повечето случаи първото светло чувство няма щастлив край. Момичетата преживяват болезнено раздялата, особено ако първата любов е била придружена от първия секс. Е, хубаво е, ако той е не е бил прекалено разтърсващ и е отшумял без неприятни инциденти.

Тийнейджърките трудно се откъсват от тъжните си настроения и отношенията им със следващия партньор винаги се сравняват с бившия. За да туширате контраста, често правите нещо за заличаване на спомена, нещо от сорта на „ще бъда разярена тигрица, а не изчервена девственица“.

Тук е важно навреме да се спрете и да помислите за настоящия си партньор - в края на краищата, в преследването на идеалния първи, можете да загубите връзка с реалността и да се сдобиете с двама бивши.

Какво да правите? Запитайте се кой е автор на вашите образи и желания и има ли наистина лично ваши чувства във всички тези истории? Важно е да разберете какво правите за удоволствието на партньора си и какво – за да си отмъстите на миналото, на родителите, на бившия, на самите себе си.

Всичките ни избори днес са реакции на ситуации от миналото.

Но всички живеем живота си тук и сега и той може да бъде всякакъв, но главното е да си е лично наш, а не наложен от когото и да било. За да му се наслаждаваме пълноценно.

heroine.ru, адаптация Марина Атанасова